Кирило-Методиевският научен център (КМНЦ) е единственият в България и в чужбина научен институт, изцяло ориентиран към комплексно изследване на делото на славянските първоучители св. Кирил и Методий.

За разлика от сродни институти в страната и в странство, които проучват отделни страни от кирилометодиевистиката, КМНЦ разглежда проблемите комплексно, прилагайки едновременно езиковедски, литературоведски, текстологически, изкуствоведски, палеографски, културно-исторически подход.

КМНЦ си сътрудничи с широк кръг български и чуждестранни специалисти и институции, публикува техни приноси в списанието „Palaeobulgarica“ и поредицата „Кирило-Методиевски студии“. По този начин на практика той става координатор на научните изследвания в областта на кирилометодиевистиката.

НАПРАВЛЕНИЯ И ПРИОРИТЕТИ

Предмет на дейността на Кирило-Методиевския научен център е проучването и популяризирането в България и в чужбина на Кирило-Методиевото дело и координирането на научните изследвания в тази област и подкрепа за утвърждаването на кирило-методиевското наследство като неотменима част от българската култура.

Научната стратегия на Кирило-Методиевския научен център е основана на:

  1. Концентриране на цялостната дейност върху всички аспекти на Кирило-Методиевото дело и разработване на пълния комплекс от сложни и многоаспектни въпроси, свързани с него, които обхващат: всички славянски, гръцки и латински извори за живота и делото на Кирил и Методий, биографиите, обществената и книжовната дейност на славянските първоучители, живота и делото на Кирило-Методиевите ученици и последователи в България през IX–X в., възникването и развитието на славянската писменост, кирило-методиевските традиции в България и в Европа през Средновековието, Възраждането и в ново време до днес, историята на научната мисъл в областта на кирилометодиевистиката и превръщането на кирило-методиевската традиция в културно наследство.
  2. Интердисциплинарен и мултидисциплинарен подход. Проблематиката се анализира чрез интердисциплинарни проучвания в областта на филологията (текстология, литературна история, лингвистика), историята, палеографията и кодикологията, богословието, изкуствознанието, библиографските науки.
  3. Включване на кирило-методиевската проблематика в приоритетите на 7 рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания (2007–2013 г.), по-точно в две от подтемите на тема 8 – 8.3.3.1. „Културни взаимодействия и мултикултурализъм в европейските общества“ и 8.5.2. „Различия и общи черти в Европа“.
  4. Включване на изследователската парадигма на КМНЦ в оперативните програми (Н2020) и стратегии, подкрепящи изследването, опазването, популяризирането и междупоколенческото предаване на кирило-методиевската традиция като неотменна част от българското културно наследство  и продуктивен феномен в областта на изкуствата.

В съответствие с тази стратегия са определени следните приоритетни научноизследователски направления:

  1. Комплексно проучване на преводното и оригиналното твор­чество на Кирил и Методий, на техните ученици и последователи, работили в България през IX–X в., и публикуването му в научни издания.
  2. Комплексно пълно проучване и издаване на славянските, гръцките и латинските кирило-методиевски извори.
  3. Комплексно проучване на писмените паметници за дейността на бъл­гарските книжовници от IX–X в., запазени в по-късни български, сръбски и руски преписи.
  4. Комплексно проучване на кирило-методиевските традиции от Сред­но­вековието до днес в България, в западноевропейските, сред­но­ев­ро­пейските и югоизточноевропейските страни и представянето им като общоевропейска културна ценност.

Тези приоритетни направления предопределят разработването на няколко основни кръга от научноизследователски задачи:

  1. Научно издание на творчеството на Кирил и Методий.
  2. Критическо издание на славянските, гръцките и латинските кирило-методиевски извори.
  3. Изследване и издаване на паметници, възникнали в българските книжо­вни средища от IX–X в., според запазените по-късни преписи.
  4. Кирило-Методиевото дело в контекста на контактите между европейския Изток и Запад през Средновековието на основата на латински и славянски източници за функционирането на кирило-методиевските традиции в Европа като свързващо звено в европейската писмена култура през Средновековието.
  5. Славянската писменост като трета писмена система в Европа – обществена значимост в миналото, настоящето и бъдещето.  
  6. Изследване, каталогизиране, дигитализиране и социализиране на паметници на светското и религиозно изкуство, посветени на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Създаване на изложби за нуждите на българските културни институти в чужбина, музейните структури в страната и чужбина, и за подпомагане културната дейност на българските лекторати и българските училища в чужбина.
  7. Събиране и издаване на кирило-методиевска библиография на световната научна и научнопопулярна литература за периода след 1940 г.