Уважаеми колеги и приятели,
На 7 април (понеделник) от 17.30 ч. в зала „История на книгата“ на Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ ще се състои втората лекция от цикъла „Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата писменост“. Лекцията е на тема „Наука и мистика в глаголицата“, а лектори ще бъдат доц. д-р Таня Илиева (КМНЦ) и д-р Инна Димитрова (УНИБИТ).
Забележка: Смисълът, в който ще бъде употребяван терминът мистика в тази беседа, както и по време на целия цикъл лекции върху глаголицата като наше нематериално наследство е на първо място „Загадка, енигма“. Защото като културен феномен Константин-Кириловата азбука все още не е напълно разбрана. Въпросът за иконичността на нейните знаци, за мотивацията на някои от буквените ѝ имена, за връзката между идеограма, наименование и числова стойност продължава да чака своето обяснение.
Другото значение, което се влага в думата мистика, е ‘тайна, тайнство’, гр. μυστήριον, в смисъла, с който този термин се употребява в Свещеното писание. В Стария завет ΜΥΣΤΗΡΙΟΝ е ‘висша мъдрост’, а в Новия тази по-обща семантика получава своята конкретизация, фокусирайки се върху назоваване ’тайната на Божието Царство’ – домостроителството за спасението на човешкия род. В посланията си св. ап. Павел нарича ТАЙНА цялото Христово учение (Ефес. 6:19, Кол. 4:3) и особено въплъщението (1Тим. 3:18), възкресението и преобразяването на творението при последната тръба (1 Кор 15:51). И най сетне, но не на последно място, тайна в Откровението на св. Йоан Богослов се нарича онова, което има символно значение. (Апок. 1: 20). Ето, в тези значения ще употребяваме думата мистика.
За повече информация вижте по-долу:
плакат-5