Изследването е посветено на най-ранните следи на колективния култ към св. Седмочисленици, съхранени в югозападните предели на Охридската архиепископия, обхващащи днес предимно земите на Южна Албания, и по-конкретно на Бератската епископия и непосредствените й околности. Разгледаните като средоточия на паметта за съвместния култ към св. Седмочисленици исторически свидетелства съставляват две основни групи – писмени паметници и артефакти (изображения и култови предмети). Към първата група се отнасят Проложното житие на св. Йоан Владимир, Бератската служба да св. Седмочисленици от 1720 г. и Мосхополската служба за св. Седмочисленици от 1742 г. Втората група е значително по-богата. В нея се наброяват шестнадесет обекта – осем стенописа, четири икони, един дърворезбен медальон, три реликвария и една дарохранителница. Специално внимание е отделено и на съхранените следи от устни наративи, свързани с паметта за св. Седмочисленици.
В добавеното в края на книгата Приложение е представено ново издание на текста на Бератската служба. Включени са също и три творби на предполагаемия автор на Бератската служба – епископ Михаил Иписхиот.
Книгата се издава в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и се разпространява безплатно. Може да бъде свалена от връзката по-долу: