Докторските програми, по които Кирило-Методиевският научен център има акредитации, са с медиевистична насоченост и акцентират върху най-ранния период на българската история, култура и книжовност.
Кирило-Методиевският научен център е акредитиран да обучава докторанти по следните професионални направления:
Докторска програма „Теория и история на литературата (Кирилометодиевистика)“
2. Хуманитарни науки, в КМНЦ-БАН; 2.1. Филология, област висше образования
До: 17.02.2027 г. Оценка: 9,12
Документи (Доклад на ЕГ, Решение, Анотация)
Докторската програма „Теория и история на литературата (Кирилометодиевистика)“ се разработва традиционно в КМНЦ. Чрез обучението на докторанти по нея се цели подготовката на висококвалифицирани филолози – специалисти в областта на средновековната литература, на нейния състав и характер; на жанровете, стилистиката, поетиката и естетиката на класическите за Средновековието старобългарска, византийска и латинска литература и на литературите на народностните езици през епохата. Тези литератури съдържат многобройни произведения, посветени на св. Кирил и Методий и тяхното дело, които очертават важни етапи в развитието на средновековните европейски литератури. Кирилометодиевските творби предоставят ценен материал за изследване на някои проблеми на теорията на литературата (по-специално на поетиката), тъй като те съдържат уникални жанрови и стилистични особености.
Докторската програма има за цел да отговаря и на по-широките обществени потребности, като за обучението от изключителна важност е интердисциплинарният подход. Това е съвсем естествен процес, тъй като отразява съвременната представа за научните изследвания по кирилометодиевистика и в частност – начина, по който работят учените в КМНЦ. Целта на обучението по „Теория и история на литературата“ е да бъдат подготвени филолози медиевисти с умения за: работа със славянски, гръцки или латински ръкописи и способността на тази база средновековните произведения да бъдат класифицирани и анализирани. Бъдещите специалисти ще придобият компетентност за:
1.) Изучаването и анализа на възникването и развитието на старобългарската литература, за книжовниците, които са я създали и са спомогнали за нейното обогатяване (Константин Кирил Философ, Методий, техните ученици и следовници). Книжовните паметници от Кирило-Методиевската епоха, изворите за делото на славянските апостоли и техните ученици, техните оригинални и преводни произведения, много от преписите на които все още остават непроучени, предоставят ценен материал за изследването на българския език и литература в съпоставителен план, но те съдържат и уникални сведения за обществените тенденции, политическите идеологеми в различни времеви периоди.
2.) Въпросите за развоя на писмената книжовна традиция през периода на Средновековието и Възраждането и наследството й в съвременната българска литература с оглед на нейните световни измерения. Изследването на функционирането на книжовната писмена култура в моравско-чешка, староруска, сръбска, влахо-молдовска среда, видени като литературен модел при възникването на неговите локални варианти в съпоставка с византийските и латински образци. Комплексното изследване на литературните процеси дава възможност да се обособят по-ясно етапите на създаване и разпространение на определена книжовни явления, като техният развой се разглежда като неразривна част на цялостния исторически път на България. Изследванията по кирилометодиевистика, в които се включват както проблемите на изворите, така и проблемите на оригиналните и преводните произведения от епохата на Кирил и Методий и техните ученици, а също и тяхната традиция, дават възможност да се откроят връзките на тази част от българската култура с европейска културна история.
3.) Въпросът за текстовата история на оригиналните и преводни произведения, неразривно свързана с разработките по проблематиката на старобългарските преводачески школи, техните основни образци, принципи на формиране и литературни похвати.
Научно-образователната програма се предлага с оглед на стратегическия подход на институцията и националната политика за осигуряване на качеството, иновация и ефективност, когато е видима връзката между научните изследвания, обучението и преподаването. Специалността „Теория и история на литераурата“ е фундаментална при филологическото обучение. В програмата, подготвена в КМНЦ, от една страна, се изучава историята на средновековната европейска литература в синхронен и диахронен план, а от друга, на базата на фактологията се формулират и диференцират нейните теоретически постановки. Всичко това се обвързва и с философските и естетическите възгледи, формирали християнското съзнание на творците от епохата на ранното Средновековие до новото време.
Докторска програма „Българска литература (Кирилометодиевистика)“
2. Хуманитарни науки, в КМНЦ-БАН; 2.1. Филология, област висше образования
До: 17.02.2027 г. Оценка: 9,14
Документи (Доклад на ЕГ, Решение, Анотация)
Докторската програма „Българска литература (Кирилометодиевистика)“ се разработва традиционно в КМНЦ. Тя цели подготовката на висококвалифицирани специалисти в областта на българската литература от възникването й с делото на св. Кирил и Методий до наши дни, добри познавачи на материалните и писмените паметници, свидетелстващи за живота и делото на Кирил и Методий, както и за запазването на неговите традиции през вековете. Кирилометодиевските паметници и многобройните български литературни произведения, посветени на техния живот и дело без прекъсване от епохата на Средновековието, през Българското възраждане, както и през епохите след 1878 г., предоставят не само ценен материал за изследване поради уникалните сведения, които могат да се извлекат от тях за обществените тенденции и политическите идеологеми на времето, когато са възникнали. Те са от изключителна важност като доказателство за отстояването на националната идентичност на българите като един от нейните най-важни компоненти в различни времеви периоди.
Докторската програма има за цел да отговаря и на по-широките обществени потребности, а бъдещите специалисти ще придобият компетентност за:
1.) Изучаването и анализа на възникването и развитието на старобългарската литература, за книжовниците, които са я създали и са спомогнали за нейното обогатяване (Константин Кирил Философ, Методий, техните ученици и следовници). Книжовните паметници от Кирило-Методиевската епоха, изворите за делото на славянските апостоли и техните ученици, техните оригинални и преводни произведения, много от преписите на които все още остават непроучени, предоставят ценен материал за изследването на старобългарския книжовен език, но те съдържат и уникални сведения за обществените тенденции, политическите идеологеми в различни времеви периоди.
2.) Въпросите за развоя на писмената книжовна традиция през периода на Средновековието и Възраждането и наследството й в съвременната българска литература. Изследването на функционирането на книжовната писмена култура в моравско-чешка, староруска, сръбска, влахо-молдовска среда, видени като литературен модел при възникването на неговите локални варианти. Комплексното изследване на литературните процеси дава възможност да се обособят по-ясно етапите на създаване и разпространение на определена книжовни явления, а техният развой да се разглежда като неразривна част на цялостния исторически развой на страната ни. Изследванията по кирилометодиевистика, в които се включват както проблемите на изворите, така и проблемите на оригиналните и преводните произведения от епохата на Кирил и Методий и техните ученици, а също и тяхната традиция, дават възможност да се откроят връзките на тази част от българската култура с европейска културна история.
3.) Въпросът за текстовата история на оригиналните и преводни произведения, неразривно свързана с разработките по проблематиката на старобългарските преводачески школи, техните основни принципи и литературни похвати.
Научно-образователната програма се предлага с оглед на стратегическия подход на институцията и националната политика за осигуряване на качеството, иновация и ефективност, когато е видима връзката между научните изследвания, обучението и преподаването. Обучението по тази специалност се отличава с гъвкавост и бърза адаптивност към измененията в социалния, научния и институционалния контекст. Обучаването на докторанти по „Българска литература (Кирилометодиевистика)“ има за задача не само осигуряването на кадровото развитие на базовата организация, но и да отговари на все по-широките обществени потребности за прозрачност на научните изследвания, информираност на гражданите и въвеждането на адекватни за съвременността иновативни методи на обучение.
Докторска програма „Български език (Кирилометодиевистика)“
2. Хуманитарни науки, в КМНЦ-БАН; 2.1. Филология, област висше образования
До: 18.11.2026 г. Оценка: 9,65
Документи (Доклад на ЕГ, Решение, Анотация)
Докторската програма „Български език (Кирилометодиевистика)“ се разработва традиционно в КМНЦ. Тя е широка научна област, която изследва съвременното състояние на българския език, неговото историческо развитие и взаимоотношенията му с други родствени и неродствени езици. Съществен дял от тази номенклатурна специалност e историята на българския език. Основната цел на проучванията са комплексното изясняване на развоя на българския език от праславянската епоха до днес и на историческите му връзки с другите славянски и балкански езици. Тази цел се постига чрез разработване на редица по-тясно специализирани области, обхващащи:
1.) Изясняването на въпроса за възникването и развитието на старобългарския език, за книжовниците, които са го създали и са спомогнали за неговото обогатяване (Константин Кирил Философ, Методий, техните ученици и следовници). Книжовните паметници от Кирило-Методиевската епоха, изворите за делото на славянските апостоли и техните ученици, техните оригинални и преводни произведения, много от преписите на които все още остават непроучени, предоставят ценен материал за изследването на старобългарския книжовен език, но те съдържат и уникални сведения за обществените тенденции, политическите идеологеми, отстояването на националната идентичност в различни времеви периоди.
2.) Въпросите за развоя на писмената традиция и книжовния български език през периода на Средновековието и Възраждането и наследството му в съвременния български език, както и изследването на функционирането на книжовния старобългарски език в моравско-чешка, староруска, сръбска и влахо-молдовска среда като литературен модел при възникването на неговите локални варианти. Комплексното изследване на езиковите, текстологичните и лексикалните особености дава възможност да се обособят по-ясно процесите на създаване и разпространение на определена книжовни явления, а техният развой да се разглежда като неразривна част на цялостния исторически развой. Изследванията по кирилометодиевистика, в които се включват както проблемите на изворите, така и проблемите на оригиналните и преводните произведения от епохата на Кирил и Методий и техните ученици, а също и тяхната традиция, дават възможност да се откроят връзките на тази част от българската култура с европейска културна история.
3.) Въпросът за текстовата история на оригиналните и преводни произведения, неразривно свързана с разработките по проблематиката на старобългарските преводачески школи, техните основни принципи и похвати, характеризиращи всяка от тях.
Научно-образователната програма се предлага с оглед на стратегическия подход на институцията и националната политика за осигуряване на качеството, иновация и ефективност, когато е видима връзката между научните изследвания, обучението и преподаването. Обучението по тази специалност се отличава с гъвкавост и бърза адаптивност към измененията в социалния, научния и институционалния контекст. Обучаването на докторанти в предлаганата специалност има за задача не само осигуряването на кадровото развитие на базовата организация, но и да отговари на все по-широките обществени потребности за прозрачност на научните изследвания, информираност на гражданите и въвеждането на адекватни за съвременността иновативни методи на обучение.
Докторска програма „История на България (Кирилометодиевистика)“
2. Хуманитарни науки, в КМНЦ-БАН; 2.2. История и археология, област на висше образование
До: 18.11.2025 г. Оценка: 8,99
Документи (Доклад на ЕГ, Решение, Анотация)
Докторската програма „История на България (Кирилометодиевистика)“ по своята насоченост към кирилометодиевската проблематика e първо по рода си в българските висши образователни институции и в институтите на Българската академия на науките. Това обучение е модерно по замисъла и същността си и е обществено релевантно с оглед на навлизането в социалната практика на специалисти с нови професионални компетенции и технически умения. Програмата цели подготовката на висококвалифицирани специалисти в областта на българската и европейска история, добри познавачи на материалните и писмените паметници, свидетелстващи за живота и делото на Кирил и Методий, както и за запазването на неговите традиции през вековете. Кирилометодиевските книжовни паметници, голяма част от които все още са непроучени и неиздадени, както може да се проследи напоследък и от обнародваните през последните години в интернет пространството дигитализирани ръкописни сбирки от голям брой книгохранилища, локализирани в различни точки по света, предоставят ценен материал за изследване на българското и европейското средновековие.
Тези най-ранни книжовни паметници съдържат уникални сведения за бита, културните процеси, обществените тенденции, политическите идеологеми, отстояването на националната идентичност и др. Това са важни за българската историческа наука изворови данни, които често са вписани в самия текст, друг път се откриват чисто като епиграфски данни или пък ценни приписки, оставени от средновековните книжовници. Съхранените ръкописните паметници въсъщност отразяват исторически факти от твърде различни времеви периоди, които за съжаление често остават встрани от научните интереси на тесните специалисти.
Научният колектив на КМНЦ е убеден, че обучаването на докторанти трябва да има за задача не само осигуряването на кадровото развитие на базовата организация, но и да отговаря на по-широки обществени потребности. Доказателство за това е фактът, че при подбора на научната тематика в КМНЦ се прилагат няколко основни критерия:
1.) Национален приоритет: Създаването на славянската писменост и полагането на основите на третата християнска цивилизация в Европа от св. Кирил и св. Методий е от огромно значение за цялостния исторически път на България и е един от най-важните фактори за съхраняването на националната идентичност на българския народ при всички превратности на неговата историческа съдба. Кирило-Методиевото дело е и най-големият принос на българите в европейската и световната култура. Папа Йоан Павел II с апостолическото послание Egregiae Virtutis през 1980 г. ги обявява за съпокровители на Европа. Именно така то бе оценено и от председателя на Парламентарната асамблея при приемането на България в Съвета на Европа през 1992 г. и беше единственият посочен български принос с общоевропейско значение.
През 2008 година, или една година след приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз, това отново бе подчертано от тогавашния заместник-председател на Европейската комисия Франко Фратини, който заяви, че България през изминалата първа година на нейното членство е въвела в Европейския съюз трета азбука и така е допринесла за диалога и разбирателството в общността и нейното развитие. Това е особено важно, тъй като съществуват опити да се омаловажава българският принос във възникването и развитието на славянската цивилизация, както виждаме и от съвременните национални политики на различни държави, на които трябва да се реагира своевременно.
2.) Актуалност за световната наука: Още при оформянето на славянската филология като отделна наука в самото начало на ХІХ век, нейният основател чешкият учен Йосиф Добровски (1753-1829) очертава кирилометодиевската проблематика като основен дял на славистиката и на изучаването на европейските старини. Тази традиция на развитие на научните изследвания не само е запазена през годините, но е и значително разширена в съвременните славистични центрове. В тях кирилометодиевистиката продължава да се изучава като основна дисциплина и е водеща за най-авторитетните и с най-стари традиции славистични институции в целия свят – например в Института по славистика на Виенския университет, Славянския институт на Карловия университет в Прага, Института по славистика на Университета във Фрайбург, Департамента по славистика на Йейлския университет, Катедрата по славистика на Римския университет „Ла Сапиенца” в Рим, Института по славяноведение в Москва, Института за изследване на кирилометодиевското наследство на Университета „Константин- Кирил Философ” в Нитра (Словакия) и много др.
3.) Научноизследователски приоритет в бъдещото културно-историческо опазване и развитие на България: Към това безпспорно насочват новите археологически открития на територията на цяла България, както и различните научно изследователски подходи за тяхната интерпретация от историческа и културологична гледна точка. Завършилите образователната и научна степен „доктор“ в специалността „История на България (Кирилометодиевистика)“ ще бъдат високообразовани кадри, в състояние да отговорят на изискванията на световната наука. Трябва да се подчертае, че в годините партньорствата и партньорските мрежи, от които КМНЦ е неразделна и желана част, непрекъснато се разрастват.