Сборник е резултат от работата по проекта на Кирило-Методиевския научен център при БАН „Кирило-методиевски места на паметта в българската култура. Принос към изграждането на Европейски културен маршрут „Кирил и Методий“, който е част от виртуалния клъстер „Кирилометодикон“ в рамките на проект № BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Колективната изследователска задача има за отправна точка представеното широко схващане за научното поле на кирилометодиевистика и е резултат от припокриването на специфичната за Кирило-Методиевския научен център при БАН научна проблематика и нуждите на сертифицирания през 2021 г. от Съвета на Европа Европейски културен маршрут „Кирил и Методий“. Изследователският фокус в сборника е поставен върху разнообразни по характер „места на паметта“ в българската култура, които да се превърнат в елементи от българския дял на маршрута. В духа на утвърдилото се в хуманитарните изследвания схващане на Пиер Нора терминът „места на паметта“ се схваща като означение на всяка значима единица на културата, независимо дали е материална или нематериална, която по силата на човешката воля или въздействието на времето се е превърнала в символен елемент на паметовото наследство на дадена човешка общност. Тази изходна позиция е главното основание към проучването на кирило-методиевските места на паметта в българската култура да се подходи многоаспектно и интердисциплинарно – от позициите на историческата наука, филологията, културната антропология, изкуствознанието.
Сборникът съдържа тринадесет научни разработки, организирани в три дяла. Първият от тях е посветен на култа към светите братя Кирил и Методий през вековете. Статиите, включени в него, са посветени на идентифициране и изследване на паметовите следи в българската култура, свързани с присъствието на св. Кирил и Методий и групата на св. Седмочисленици. Засегнати са проблеми като възникването на култа към св. Седмочисленици и неговата роля за формирането на българската „протонационална“ идентичност, присъствието на св. Седмочисленици в изобразителното изкуство, българските културни реалии в наследството на Деволско-Охридското книжовно средище и наличието на кирило-методиевски мотиви в бароковите научни трудове на боландистите и в Българското възраждане. Вторият дял – „Началото на българската писмена традиция“ е фокусиран върху предглаголическата графична култура по българските земи, следите от употребата на глаголицата в средновековна България, проникването на славянската писменост в по-периферните локални културни центрове и преписите на Похвалното слово за Кирил и Методий като средоточия на българската културна памет. Третият дял – „Социокултурни проекции на Кирило-Методиевото дело“, е насочен към поредица от средоточия на паметта от материален и нематериален характер, сред които – химнът „Кирил и Методий“ на Стоян Михайловски и неговата връзка с кирило-методиевската традиция и българския културен елит, артефактите, свързани със славянските просветители, в Националния военноисторически музей в София и православните храмове, посветени на св. Йоан Богослов, по българските земи. Подлежащите на локализация идентифицирани места паметта са означени и описани в интерактивна карта, която може да бъде видяна на адрес: https://www.google.com/maps/d/viewer?mid=1DLnnoTuPxPmU9F0zyg3kD1c01SEPBvM&ll=52.61620696288842%2C27.695866749999993&z=4
Връзка за изтегляне на сборника: КМНЦ-Издания–Библиотека Легенда